да изпрати Сашо в новото ни търговско представителство в Кувейт. „Екселенц, ако искате да вървят работите Ви в нашата страна, този човек нека дойде при нас“ – настойчиво изрекъл шейх Абдула Ал Джабер Ал Сабах. Иван Будинов беше интелигентен и сговорчив човек, обърнал се към Сашо: „Преведи на шейха – още от утре господин Маринов ще е в българското търговско представителство в Кувейт!“.
При кацането ни на арабското летище термометрите бяха… 48 градуса…! Във фоайетата – климатик, в стаите – климатик, в колите – климатик. От вратата, хоп в колата с климатика! От колата, хоп в магазина (или в офиса) – пак с климатик. Не виждаме по улиците тротоари, кой ще ходи по тях в тези жеги. Кой ще зяпа тогава и по витрините? Та затова и витрини няма…! На тази жега и дръвчета много не се виждат.
Прегорещо или не, с витрини или без – ние сме дошли да снимаме за бъдещото кувейтско сътрудничество с България. И нашият човек от търговското – Сашо Маринов, ни е приготвил чудесна програма. Почваме още от обяд, и на другата сутрин, и следобед, и вечерта по хлад (38 градуса) – срещи, интервюта. „Болекс“-ът в ръцете на Славков върти десетки метри филмова лента, аз пълня със записки бележник след бележник. На третия ден преди обед бяхме в техния Златен сук (стар арабски пазар) – толкова тежко злато на едно място (и толкова евтино!) мисля, че никъде по света не може да се види!
По обед, в най-голямата жега, напускаме искрящите златни съкровища и Сашо ни води към нашия последен филмов обект – среща със собственика на най-големия хипермаркет, в който вече се продавали и български неща. Огромен надпис, почти на половин стена до изхода, сочи: „Стоки от България, само тук!“. Иван грабва камерата и снима агресивно. В кадър едро влиза надписът BULGARIEN! – и после обективът плавно „търси“ изхода, от който бълват десетки купувачи с пакети и какво ли не – колоритен кадър за нашия „оператор“…
Докато…
Не, няма „докато“! Един побеснял дребничък арабин с боен вик се хвърли към „оператора“ и му сграбчи камерата. Иван,
