а днес достига 60 – 80 долара. Един килограм злато беше 1500 долара, а сега е 40 000!
И така – посока Кувейт! Злато и петрол!
Бяхме си измислили и лозунг, перифраза на един чудесен роман на Ерих Мария Ремарк „Живот назаем“. Ние решихме, че в нашите условия е по-добре да кажем „Рейд на бартер“. И отидохме в авиокомпания „Балкан“ – срещу публикация за „Балкан“ получихме сървиз билети до Кувейт. Камерата осигури Славков – една чудесна 16 мм швейцарска кинокамера „Болекс“, струвала 8000 щатски долара. Трябва много да я пазим! И така, екипът на кино-вестника Славков-Велев е готов и отлита към бреговете на Персийския залив.
Посолството ни в Кувейт беше мъничко, но както се казва – гостоприемно (нали тук всеки ден не идват членове на Семейството!). Дадоха ни стая в Търговското представителство и много се зарадваха, че ще пишем за търговията ни с Кувейт, защото наскоро успешно била завършила висока визита в София, доколкото си спомням, на братовчеда на Емира на Кувейт, техния министър на търговията и индустрията, шейх Абдула Ал Джабер Ал Сабах.
Столицата на Държавата Кувейт (Даулят ал-Кувейт) също се казва Кувейт. Ниската пустинна равнина е с тропичен климат, без зимни температури – през януари термометърът показва средно 11 градуса по Целзий, а през август – 50…! От VII век е част от Арабския халифат, от XVI век – от Османската империя, а от 1899 г. е британски протекторат. Обявена е за независима държава от юни 1961 г.
Български посланик в Кувейт тогава е Райко Николов, а Сашо Маринов е новият заместник търговски представител. Нов представител, ама е стар приятел на Иван, мисля, че от детските им години.
При визитата на високия кувейтски представител в София, Сашо го е придружавал и му е превеждал. Гостът го харесал и поискал от нашия министър на външната търговия Иван Будинов