В центъра на Кувейт, някъде по обяд, арестуваха изневиделица Иван Славков, зет на държавния глава на България. С него подбраха и мен. Бяхме пристигнали със самолет призори като журналистически екип да правим репортажи за Българската телевизия за току-що потръгналите търговски връзки между нашите две страни.

Как се озовахме в далечната прегореща и пребогата държавица? Ами ето как.

Някъде към края на 60-те години на миналия век, на няколко млади журналисти от телевизията и от в. „Работническо дело“ се роди странната за онези времена идея – симбиоза между вестник и ТВ екран – нещо като КИНО-ВЕСТНИК. За сегашните ми колеги това сигурно би било абсурд, но тогава вършеше чудесна работа. Имахме голяма аудитория, почти половин България – към нашите няколко милиона телевизионни зрители се добавяха още поне над милион читатели на в. „Работническо дело“.

Решихме с Иван Славков да направим един мини екип. Аз съм все още в „Работническо дело“ – главният редактор Георги Боков няма нищо против да имаме съвместни рейдове с Телевизията. Той напълно разбира, че това е добре за вестника, а значи и за него.

С Иван избрахме Кувейт – заедно да направим филм за развиващите се икономически отношения на България с богатата арабска държава на Персийския залив. По онова време (пролетта на 1969 г.) един барел петрол струваше долар и половина,