с противоположни оценки и виждания. Генералът от КГБ изтъкна, че отговорни институции в Съветския съюз са сериозно изненадани и разтревожени от това, че в България се правят опити да се нарушават твърдо установени социалистически норми в икономиката.
Другояче мислещите в обновяващия се стопански живот на България вече не бяха единици и те не чакаха 1989 г. Докато в кръжоците по политпросвета всеки четвъртък все още ученолюбиво се изучаваше История на КПСС, в някои бизнес офиси опасно правят опити да се нарушават твърдо установени, но нерентабилни социалистически норми в икономиката. Ако по това време думата дисидент би била популярен политически термин, сигурен съм, че съветският генерал от КГБ щеше да я употреби с цялата мощ на приятелския огън, та на българския вътрешен министър да му притреперят не ръцете, а пагоните.
Когато все пак се стигнало до съдебно дирене срещу ТЕКСИМ, министърът на вътрешните работи Ангел Солаков отказал Главно следствено управление на МВР и Държавна сигурност да участват в това. И те не се включили в случая ТЕКСИМ – затова той куриозно се е поел директно от Прокуратурата. За това „полицейско дисидентство“ свидетелства полк. Стоил Фердов, който малко по късно (през 1971 г.) е „изпратен“ да дослужва в… КАТ. А Министърът престанал да е министър и отишъл заместник-председател на Българския олимпийски комитет, където по-късно ще бъде пренасочен и друг непослушник – другарят Иван Славков…
Защо историците на прехода, жадни за дисиденти и горяни, не видят многообразието на дисидентските видове? Икономическите дисиденти тогава може би биха намерили достойното си историческо място и в нашата, и в средноевропейската история. Колкото повече, толкова повече, бих казал аз, ако бях Мечо Пух.
