виждаше? – нямам и досега „обосновани“ предположения. А камо ли тогава, докато безгрижно сме си хвъркали със самолетите, пълни с бели чалми. И се радвахме на синьото Червено море, с командировката от пет щатски долара на ден, срамежливо наричани валутни лева.
И каква беше цената на икономическото другояче мислене? То беше ли предпоставка или оправдание за стопанските нарушения?
С Постановление № 40 на Министерския съвет от 10.ХІ.1969 г. се прекратява дейността на ТЕКСИМ. Нейният генерален директор Георги Найденов отива за 20 години в затвора. Такава е съдбата и на неговите заместници. „Реформират“ се, т.е. ликвидират се, огромните тогава за нашата страна „тексимски“ фирми, заедно с Икономическата групировка майка „Български търговски флот“.
За този случай в българската стопанска история си спомня полк. Стоил Фердов, началник на отдел „Транспорт“ в Контраразузнавателното (Второ главно) управление на тогавашната Държавна сигурност:
При министъра на вътрешните работи Ангел Солаков по случая „Тексим“ имаше среща в тесен кръг, с участието на двамата му заместници – генералите Мирчо Спасов и Григор Шопов, и ръководителя по това време на представителството на КГБ у нас, генерал Савченко. На нея бяхме извикани да докладваме и ние с ген. Николай Георгиев – зам.-началник на контраразузнаването и наш ресорен шеф. По този въпрос на съвещанието аз изтъквам:
В „Тексим“ се забелязва положителна тенденция за увеличаване на валутните приходи, печалбата и рентабилността на отделните дейности. Ръководствата на другите стопански обединения в системата следят с интерес какво става в икономическата групировка ТЕКСИМ. Ако експериментът излезе сполучлив, то още сега от БГА (Българската гражданска авиация, б.а.) „Балкан“ се готвят и те да искат разрешение за внедряването му и при тях. По време на обсъждането се размениха реплики
