150

За броени месеци малките студиа на Радио Пловдив, пригодени и за телевизионни предавания, станаха очевидно недостатъчни. Веднага обаче Общината даде Спортната зала, непосредствено до Радиото, която преустроихме в големи и професионални телевизионни студиа. Непосредствено от другата страна на улицата, под Сахат тепе, имаше старо училище на три етажа и голям двор. По-късно пловдивчани стиснаха зъби и го предоставиха за разширението на творческата база на телевизионния център, а двора – за гаражите на подвижните телевизионни станции и репортажни коли. Под тепето, в старите противобомбени скривалища на града, почти до входа на студиата, филмотеката намери своите чудесни филмохранилища. Така само за няколко години в самия център на Пловдив, на 100 метра от кметството, се създаде и оформи телевизионният център на Пловдив, на който всички колеги в България се радваха. И когато и програмата му надмина обема на другите регионални студиа, започнаха закачливо да подмятат, че Пловдив май пак ще става столица, само че телевизионна. Затова не се и учудихме на една покана да гостуваме на окръжното ръководство в Пловдив, отправена обаче по един малко необичаен начин. След среща на екипа на Славков с телевизионни зрители в Хасково, на път за София, малко преди Пловдив, една патрулна кола на КАТ ни настигна, завъртя синия буркан и ни спря. Момчето, на нашите години, вежливо дойде до колата, увери се, че сме от телевизията, и ни каза, че е изпратен да ни предаде поканата да отидем в Партийния дом до хотел „Тримонциум“. Ние се позасмяхме (изловиха ни, пак ще искат я щатни бройки за репортери, я долари за нови камери), пуснахме ляв мигач и запрашихме към центъра.

Само Славков се усъмни от внезапността на поканата. Без да пуска волана, се обърна назад към Георги Стойчев и Кольо Стефанов, и промърмори през рамо: „Майните нещо се готвят да ни сготвят!“. Приеха ни радушно. В заседателната зала, някъде на горните етажи на модерната сграда, вече се бяха събрали „старейшините“. Малко ни стресна фактът, че „Светата Троица“ от телевизионния център – Петьо Кольовски, Елена Дочева и Иван Кайдъмов, чакаха отпред и не ги поканиха вътре с нас. За да не са сами, от солидарност с тях остана и Кольо Стефанов от нашия екип, който им беше ръководител от Програмата в София. Останаха пред вратата да чакат нещо. Какво? Вътре, малко по малко, тайната започна да се разбулва. След традиционните общи приказки, водещата заседанието каза, че напоследък ръководството на телевизионния център в Пловдив не може да овладее програмата и се допускат груби грешки. Така например в централната емисия „По света и у нас“ обектите от Пловдив били значително по-кратки от тези, например за други градове. В челото на новинарската емисия се поставяли разни регионални новини, а пловдивските обикновено отивали накрая. Това създавало лоша представа в българските телевизионни зрители за тежестта на местните ръководства: „Поради това сега ние искаме да поговорим откровено с вас за причините, които вероятно се коренят в лошото ръководство на телевизионния колектив. Вече у нас съществува мнение, че това ръководство трябва да бъде освободено, поради което ги извикахме и тях сега тук, и след като обсъдим