конкурси за всичко, че в районните телевизионни центрове правехме конкурс и за чистачките. Така всеки местен натиск за каквито и да са назначения в студиата, беше пресичан в корен.
За двамата млади пловдивчани избрах доста трудна тема – да направят репортаж от местната телефонна централа. По онова време техниката в нея беше допотопна – десетки стелажи с постоянно потропващи релета с остър, равномерен шум. Нери и Жени не се поколебаха, смело се изправиха на сивия и безумно еднообразен „терен“, и с един уплашен телефонен техник, стреснат до смърт от телевизионните камери и прожектори, започнаха 10-минутния си репортаж от най-тъпото място на света. С професор Топенчаров и с доцента от философския факултет стояхме пред черно-белите монитори на подвижната телевизионна станция и така се захласнахме по жизнерадостния и пъстър репортаж от скучните стелажи и умника техник на провинциалната телефонна централа, че не усетихме кога бяха изтекли контролните 10 минути.
