← 124
125 →
Първата ми секретарка беше „парашутистка“ – спусната ми бе от Комитета, без някой поне да ме уведоми за това. Просто за да ми покажат, че трябва да съм безгласна буква. Идвам един ден на работа и гледам – на бюрото пред кабинета е седнало едно мило, уплашено момиче, почти дете.
И така, с по половинки от кифлата в ръка и чашка мляко, се сприятелихме със Заю. Още на другия ден тя вече не беше намръщена, смееше се весело, почна да се закача, но в работата си беше фурия. Идваше сутрин рано и седеше с мен до среднощ, услужваше на колегите си, помагаше им да се оправят в по-сложните проблеми. За цялата телевизия тя си стана и докрая си остана Заю.
