138

Толкова хубав е този град под тепетата! Толкова е хубав!

Спомените ни за Пловдив от ония години обаче неизменно са свързани и с кмета на Стария град Начо Кръстев – Начо Културата, както всички тогава го знаеха. Мисля, че няма да е преувеличено, ако кажа – без него Старият град на Пловдив нямаше да бъде така запазен и реставриран, че да остане и до днес уникален исторически и архитектурен резерват на България. Начо знаеше и ревниво пазеше всяка калдъръмена улица, всяка порта, всеки еркер и старинна къща, дувар и двор. Покрай Славков и Томето, близки негови приятели и почитатели, се сприятели и със софийската млада творческа интелигенция. Комитетът за култура там откри отделна структура към своята дирекция за реставрации. В Стария град пловдивската община реставрира и даде на Съюза на писателите къщата, в която през миналия век е отсядал Ламартин. Свои творчески домове в обновените възрожденски къщи получиха и Съюзът на художниците, и Съюзът на музикалните дейци, разбира се, и Българската телевизия. И то в самия център на Стария град. Той не стана скучен музей, а живо селище по тепетата, каквото е било от памтивека.

Този дом може би беше над двеста години и с наши средства го дореставрирахме и обзаведохме. И му вдъхнахме друг живот – тук се провеждаха творчески срещи, готвеха се сценарни планове, и нощуваха нашите екипи за отразяване на Международния пловдивски панаир, на Международния фестивал на телевизионните театри и още много, много международни и вътрешни мероприятия. Там, на китните чардаци, или във вътрешен двор, край бълбукащия денонощно старинен чучур, екипите от програмата, далеч от светската глъч, правеха всички програмни планове на телевизията, актуализираха и нанасяха корекции на Програмната схема.