По няколко седмици, във възрожденската атмосфера на Стария град, опитните програмни специалисти, като Буба Топалова, Меми (Мария Ташева), Емил Младенов и Лили Шопова, направиха десетгодишния план за програмното развитие на Българската телевизия (1972 – 1982). По него в следващите години се поръчваха игрални филми за видни българи или знаменателни годишнини, за които трябва много време да се пишат сценарии, да се изработват декори и костюми, режисьорите да правят кастинги, да търсят и намират актьорски и друг художествен състав. И не на последно място – да се планират средства в Държавния бюджет за големите продукции.
Като пловдивския творчески дом, Телевизията се сдоби и с още няколко такива привлекателни места. В края на седемдесетте и в началото на осемдесетте години на миналия век на Пампорово започна планирането и изграждането на огромна творческа база на Българската телевизия, която и до днес е едно от най-красивите и харесвани места за отдих в големия родопски курорт. А по южното Черноморие, с пълно натоварване, работеше и общата почивна станция в Китен на Българската телевизия и на Българското радио. Но пловдивската ни къща си остана несравнима с неподражаемия си възрожденски чар.
Толкова хубав е този град под тепетата! Толкова е хубав! Сбъркали пловдивчани още едно време, когато Пловдив преди Съединението е бил столица – е, вярно, не на цяла България, а само на Източна Румелия, но все пак Столица! И са се съединили с княжество България, та София станала по-голям и важен град. Ако не друго, то поне през седемдесетте години на миналия век, телевизия като София да имаха!
Първите опити за това, разбира се, са направени около Панаира, още по времето на Леда и Писарев. Чувал съм, че те изпратили там подвижна телевизионна станция (ПТС) и първото предаване е било директно от панаирните палати. Това обнадеждило пловдивчани, че скоро и те ще си имат собствено студио.
