нищо от дизайн, но се беше разбрал с местния началник на милицията – всеки, който иска паспорт за западна страна, като се връща от чужбина, да носи обратно по една чанта. Кроячите в „Пролет“ я разпорваха и копираха.
Сега на въпроса какво стана с екипа. Директорът Петър Кольовски, без когото нямаше да го има това предаване, беше изпратен „на друга работа“, трудно преживя обидата и почина сравнително млад. От лицата на „Милиарда“ само Пепа Славчева и Иван Кайдъмов останаха в Телевизионния център. Наско Начев се отдаде на ротарианството и по едно време стана ротарианец номер едно на България, оглавявайки първия изцяло български Дистрикт 2482. Нери Терзиева след 10 ноември бе командирована в София да прави новини и повече не се завърна. Живко Желев – звездата на предаването, се опитваше да прави частно радио още тогава, когато това се наказваше със затвор. В крайна сметка основа „Канал Ком“ – една от първите частни радиостанции в страната. Тя бе и първата, която бе спряна, поради неизпълнение на някакви формалности. Живко смяташе, че името му е по-силно от формалностите, но се оказа, че е обратното. Което си беше и доказателство, че времето на „Милиарда“ вече е отминало безвъзвратно…
Евгений Тодоров
Евгений Тодоров и Нери Терзиева бяха приети в телевизионния център – Пловдив, след един голям конкурс за репортери в регионалните телевизионни центрове. И досега не мога да си обясня защо това го направихме в град Гоце Делчев, само на десетина километра от българо-гръцката граница, та там домъкнахме от София и една подвижна телевизионна станция, и двадесет-тридесет кандидат-репортери от Пловдив, Варна, Русе и Благоевград, и едно именито жури. Помня, че за председател на журито дойде Владимир Топенчаров, професор в Софийския университет. Заместник-председател беше известен публицист, доцент от философския факултет, бъдещият професор Иван Славов. Тогавашното ръководство на Телевизията така се беше увлякло да има