щастлив и много пиян. В това време скъпата машина аварирала, започнали да го търсят по телефона, но той не чул нищо. Чак привечер минал – да остави наградата и да си прибере куфарчето. Бяха го уволнили за аварията – макар и спечелил. Напразно чакахме да ни изпрати по един чифт маратонки, както обеща на всички през нощта.
Новите „западни“ стоки се появяваха в резултат на един нов механизъм. Ръководената от Огнян Дойнов Българска индустриална стопанска асоциация (БИСА) отпускаше на конкурсен принцип доларови кредити. След което кредитът трябваше да се връща. От „Слънчо“ – Свищов, бяха теглили 1 милион западни марки, за да купят машина за детски храни от типа на прочутата „Хумана“. Свищовските храни се появиха по магазините, но майките им нямаха вяра. Директорът беше заплашен със съд, предприятието беше пред фалит. Докато спечели първата награда в „За един милиард“. За три дни задръстените складове бяха ометени. Екипът ни беше поканен в Свищов. Запомнил съм едно изречение от приветствената реч на Първия секретар на Градския комитет: “В историята на Свищов има три знаменателни събития – земетресението от 1977 г., влизането на „Академик“ в А група и победата на „Слънчо“ във вашето предаване“… След такива думи животът ми изглеждаше по-смислен. Работниците от „Слънчо“ ни се усмихваха и ни благодаряха – бяхме спасили предприятието им и работните им места. Даже си мислих, че България е намерила верния път – навлизане на западни технологии в една система, която очевидно скоро няма как да се промени. Нещо като прословутия „трети път“.
Години по-късно ми попадна изследване на една съветска икономистка. В него тя описваше как цял живот е изследвала всички опити за „трети път“. И накрая правеше заключението: “Трети път няма. Хората трябва да избират – система с относително равенство и опашки пред магазините, или пълни магазини, но с бедни и богати.“
Не знам дали валутните дългове, отишли за производство на стоки за „1 милиард“, утежниха положението на България, но доста посветени хора, с които контактувахме, ни намекваха на ухо, че нещата не вървят на добре. И че всеки ден борчовете