Изберете страница
-+=

решил да види с очите си как се променя България.

Чувствахме се като грозни патета, попаднали под лъча на прожекторите. Гледаха ни от Политбюро, гледаше ни Тодор Живков. Окръжните комитети на БКП следяха участията на своите предприятия и се вълнуваха като че ли гледат мач.

От БНТ ни дадоха най-хубавото време. Вестниците пишеха постоянно за нас, екип от филмови документалисти (софийски!) вървеше по петите ни, можехме да си купим цветни телевизори без ред, пиехме си коняка с министри…

Обикаляхме най-добрите за времето предприятия от леката промишленост. Научихме някои тайни. Например, че във всяко производство има първо, второ и трето качество. И ако си приятел с директора, можеш да си купиш нещо на символична цена. Тогава не се крадеше, просто се преоценяваше. Само маратонки трето качество нямаше. Директорът на „Спортпром“ ни посочи супермодерната и единствена в България машина и каза: „Това нещо произвежда или екстра качество, или просто спира“. Става дума за първите маратонки „Ромика“. Струваха цели 52 лева, но в Съветския съюз вървяха над 100 рубли. Появиха се дънки „Пайнер“, цветни телевизори „София 81“, автоматични перални, детски храни „Слънчо“… Магазините наистина започнаха да се пълнят. Макар и за кратко, тъй като стоките, които показвахме в предаването, свършваха за минути. Универсалните магазини, откъдето излъчвахме, се надпреварваха да ни канят, тъй като гостите производители идваха с някакъв контингент стока за аранжиране, която оставаше за продажба. Така за един ден се изпълняваше месечният план за оборота. Директорите на спечелилите предприятия бяха награждавани допълнително от своите началници, а неспечелилите трябваше да се червят пред министъра.

Директорът, представящ „Ромика“, в часовете преди предаването обикаляше от човек на човек и се молеше: “Нали ще ми помогнете? Защото министърът каза, преди да тръгна за Пловдив да си събера багажа в едно куфарче и да го оставя на портала. Ако не спечеля, само да мина и да си го прибера“. „Ромика“ спечели, директорът цяла нощ черпеше екипа. Изпихме му поне два кашона водка. Сутринта се прибрал в хотела и заспал –