Очевиден конфликт имаше между основния ни спонсор – Министерството на търговията и услугите, ръководено от Георги Караманев, и Министерството на леката промишленост, начело с Румен Сербезов.
Хората сипеха огън и жупел срещу „търговците“, които криели стоката под рафтовете. Ако по време на живото предаване се прокраднеше подобна теза, веднага звънеше телефонът и Караманев се обаждаше гневен, за да напомни, че не може да се крие нещо, което още не е произведено. Освен това в неговото министерство също имаше производствени предприятия, които по-често печелеха наградите на предаването.
Министър Сербезов пък беше недоволен от представянето на своите директори и един ден извика екипа, за да обсъдим как да се променят нещата… Всъщност министърът имаше нужда от адвокати, които да защитават директорите, изпаднали в ролята на обвиняеми. Което не беше толкова абсурдна идея. Още повече, че предаването от самото начало се разграничи от скучната икономическа публицистика и все по-често водещите се правеха на актьори.
Най-точното определение за това, което правехме, чух от литературоведа Светлозар Игов. Той ни похвали един ден така: “Навсякъде по света от шоуто правят бизнес, вие единствени се опитвате от бизнеса да правите шоу“. Като че ли беше вчера – още си спомням как тогавашният отговорник за новата идея Иван Кайдъмов и спортният коментатор Николай Галов, свити в едно ъгълче, умуват над нещо, което изглеждаше абсурдно, и което даже бъдещите звезди на шоуто наричаха иронично „бонбонената фабрика“. Пръв май се усети Живко Желев. С него работехме в редакцията за култура и изкуство. Един ден окачихме на стената лист, на който пишеше: ИЗКУСТВОТО Е НАПЪЛНО БЕЗПОЛЕЗНО! Оскар Уайлд. И се преместихме в бонбонената фабрика. За първото предаване поканихме „Щурците“. Още не знаехме дали ще излезе звук – никога в Пловдив не бяхме поемали толкова сложна задача от техническа гледна точка. И когато „Щурците“ опънаха жиците и залата се раздвижи, започнахме да си стискаме ръцете под масата. На второто предаване пред залата спря черен „Ролс-Ройс“. Английският посланик беше
