се сменя и властта. И тогава се решава да се натиснат производителите по най-бързия начин да произведат нови стоки и да измислят нови услуги, които да накарат българите да си бъркат по-често под дюшеците. За стимулиране на този процес своята роля е призвана да изиграе и телевизията.
Защо „За един милиард“ се роди в Пловдив, а не в София? Въпросът също е икономически. Тогавашните действащи механизми в БНТ стимулираха постоянното разрояване на структурата (така се създаваха нови нива на управление и нови началници), а „кутийките“ в програмата се увеличаваха, тъй като всеки понапреднал в занаята или във връзките журналист, искаше да бъде водещ на свое предаване. БНТ приличаше на огромен завод, но съставен от малки цехчета. Новото предаване обаче беше твърде голямо – трябваше да си завре главата в едно цехче, краката – в друго, ръцете – в трето.
В Пловдив тогавашният директор Петър Кольовски – светла му памет, разбра, че има шанс, който не трябва да се изпуска, и просто разруши пловдивските цехчета. И всичко заработи под един покрив за новата идея. При гастролирането в други градове екипът достигаше – веднъж погледнах командировъчната заповед, 107 души.
…За да има толкова пари за такова предаване, на БНТ се превеждаха целево няколкостотин хиляди лева. Вестник „Отечествен фронт“ излезе неочаквано с коментар, че това предаване харчи прекалено много народна пара. Темата бе поета веднага от Свободна Европа. Журналистката от вестника бе привикана веднага на „килимчето“. Рядката за времето критичност на „Отечествен фронт“ беше необяснима. Все пак ставаше дума за нещо, подкрепяно открито от партия и държава, интересно за гледане, симпатично на зрителите. Тогава у мен се роди подозрението, че ръководството на вестника е било подтикнато към тази стъпка от нечия ръка свише. Влизайки в това предаване, всъщност ние влизахме и в коридорите на властта. А там можеха да се подочуят намеци за напрежение в отношенията между хора и институции. Предаването откровено пропагандираше нови западни технологии, най-добрите стоки се свързваха с доларови заеми и с една асоциация, ръководена от Огнян Дойнов, член на Политбюро.
