Сключихме договор за това изследване и с Първа работническа болница, сегашната Пета градска, наблизо до столичната гара. Оттам с този проект се зае лично заместник-директорът на болницата, д-р Минчо Ханджиев. И така мъничката Ани, вместо да облече бяла престилка, дойде с дънки като стажант-режисьор на пулта на телевизионната кула. Близо няколко месеца тя старателно изучаваше всички детайли на новата си „професия“ и успешно набираше материал за изследването.
Убедих колегите си към края на изследването, че трябва да им направим общ медицински преглед в работническата болница. И там, вече като видяха д-р Ани Вълчанова с бялата престилка в лекарските кабинети, разбраха и за специалната ѝ мисия на Кулата.
Д-р Попов от пловдивския институт остана много доволен от цялата работа на нашия лекар под прикритие. Те ни представиха задълбочен научен анализ за условията на труд, които трябва да създадем на режисьорските пултове в нашите студиа. Малко преди да изляза от телевизията, бяха изработени и правилата, по които тези препоръки трябваше да се реализират. Не знам дали ръководният екип, който дойде след мене, довърши това добро начинание, или го сложи в графата „Глупостите, които Велев е натворил“.
