123

Често отивах на режисьорския пулт на четвърто студио, откъдето се излъчваше програмата. Гледах графика и избирах, когато дежурна беше Льони (Елена Попова) – беше ми интересно да гледам как програмната режисьорка спокойно следеше многобройните движещи се картинки по контролните монитори и непрекъснато шареше с пръстите по клавиатурата, включвайки ту камери, ту телекина, или други обекти. Приличаше на диригент, който умело водеше в ефир телевизионната програма. Все по-често я виждах обаче, че превързва с бинтове китките на двете си ръце. Тя забеляза погледа ми в тях.

– Не знам какво ми стана от известно време, болките в китките се усилват, ако не ги превържа.

По същото време в Пловдив правехме една серия от предавания оттам със специалисти от Институт по медицина на труда, непозната за онези времена медицинска практика. С д-р Попов от този институт споделих загрижеността си за Льони. Той ми каза, че това е тендовагинит, от който най-често страдат машинописките.

– Но тя не пише на пишеща машина!

– Нищо – каза докторът, – при всяко трепване на екрана отива нервен импулс към китката и имитира същото движение, както при машинописките. Само че много по-динамично. От това са болките в китките и на твоята режисьорка. Това е типично и може да стане обект на нашите изследвания, като следствие от трудова дейност. Само че ни трябва подготвен човек, който да работи с хората на режисьорските пултове. Но за да бъде изследването обективно, ако може той да бъде анонимен, за да не притеснява колегите ти с въпросите си.

Веднага ми хрумна една идея. На някакъв семинар се бях запознал наскоро с едно симпатично дребничко момиче, което завършваше медицина, и му предстоеше стаж. Обадих ѝ се веднага. Ани, бъдещ акушер-гинеколог, се съгласи да стане доктор под прикритие и медицинския си стаж изкара при нас на режисьорските пултове на Кулата за излъчване на програмата.