Аз си бях горил дясното палче на готварската печка в кухнята и много болеше, а си помислих какво ще е, ако ме пъхнат във фурничката.
Но после дойде и по-страшното. Не минало много и на прозореца на стаята ѝ (леля ми живееше долу, на най-ниския етаж) след полунощ почнало да се почуква: „Чук-чук!“. И след малко пак: „Чук-чук!“. Леля Наталия се завивала през глава и треперела до зазоряване. И така през вечер-две. Най-накрая не издържала и попитала: „Кой е?“. Тих глас прошепнал:
„Наталио, не бой се, бай Георги ме праща да му пратиш по мене пуловера, че е затворен на едно место, дека е много студено!“.
Дала и пуловера, и двете му нови ризи. След две вечери пак: „Чук-чук!“. След малко пак: „Чук-чук!“. Този път гласът поискал балтона, след някоя и друга седмица – новия му костюм, той бил учител и с него ходел в училището. После дошли за пари, после пък му взели и обувките, и още пари, и още пари, и вратовръзката, и пръстена… Така, докато я обрали до шушка. Тя всеки път знаела, че възкресение за простосмъртните нема, че я лъжат, но все искала да чуе: „Наталио, бай Георги ме праща да му пратиш“… И пак! И пак! И пак! Аз слушах приглушените приказки във вестибюла и все надничах изпод одеялцето към катрана на прозореца – дали там някой не се таи? Затова и до днес не обичам да вали нощем дъжд и да ми тропа по стъклата – чук-чук! Чук-чук!
Колко нощи и дни минаха оттогава! Работех втора година в Телевизията, значи било е някъде 1972 – 1973 година. Леля ми Вера и чичо Недялко заминаха за Виена при Марчето, осиновената от тях дъщеря на бай Георги след неговата гибел в полицията през 1925 г. Щяха да отиват уж за малко при нея на гости, но бяха вече над 80-те, и сигурно нямаше закога и да се връщат. По тогавашните мерки май щяха да станат „невъзвращенци“. Изпращам ги на летището. Затова предвидливият ми чичо е предпазлив: „Стефане, не знам какво там ще решим, но ти тук си на висок пост в Телевизията, не искам да ти правя беля. Затова, като пристигнем във Виена, ще ти пратя една картичка и после няма да си пишем или да звъним по телефоните. Ти, ако можеш,
