29

И на тези три, както ги наричахме „инцидента“, на българските летища, финалът е един и същ: отвлечените и вече освободени пътници отлитат по нощите с Дъглас-ите или Боинг-а обратно за Истанбул, похитителите вече са „похитени“ и заминават към Съда, а оттам един Бог знае закъде. Сиви автобуси и черни волги поемат хората с якетата и тъмните очила, зад които се крият недоспалите очи.

Дипломатите си допушват пурите на барчетата и свалят мацки. Кореспондентите с диктофоните и фотокамерите се пръсват като пилци, като че ли тук никога, ама съвсем никога, не са били. ПТС 1 с екипите са работили нонстоп най-малко по 40 часа и за първия, и за втория, и за третия инцидент. И всеки път ПТС-ът е предавал минимум 9 – 10 емисии дневно.

От мястото на събитията, с включени камери за цял свят, Българската телевизия беше работила непрекъснато в ефир общо 130 часа.

Всичко е свършило, прожекторите са свалени от стойките, микрофоните са прибрани, кабелите се намотават. Голямото извънредно студио в Аерогарата е закрито.