SOS – ПОХИТИТЕЛИ НА БОРДА!
Сега, 22 октомври 1972 г., беше започнал вторият инцидент – отвлечената машина Боинг 707 – „Троя“, изпълнявала рейс 102 Истанбул – Анкара. Тя е излетяла сутринта от истанбулското летище „Йешилкьой“, едно от най-натоварените в света (по-късно, от 1985 г., то е с новото си име „Ататюрк“). Четири въоръжени момчета нахлули в пилотската кабина и със сила овладели самолета. Били ранени двама души. По радиостанцията от борда пилотът едвам успял да подаде позивна „SOS – похитители на борда!“ Вместо на юг към Анкара, „Троя“ поела на север и в 7.30 ч. преминала нашата въздушна граница. Новите господари на самолета влезли в пряка връзка с контролната кула на София. Обявили, че са от Народния фронт за освобождение на Турция и искат кацане на Аерогара София.
Отвлеченият самолет в 7.55 ч. докоснал без проблем софийската писта и започнал да рулира към резервната полоса в края на летището. Освен съобщението от въздуха след границата и SOS-а, друг знак за отвличането няма.
Софийското летище вече беше готово за неканените гости – десетина пожарни и линейки паркираха на пистата – две от линейките, с двамата ранени при престрелка на борда – пилот и пасажер, веднага след кацането на самолета потеглиха към „Пирогов“.
В слушалката на турски изгъгна:
– Аерогара, слушайте! Предайте на турските консули в София, че ще взривим аероплана, ако не доведат тук от Истанбул нашите другари, някои от тях осъдени на смърт! Ако не стане това – взривяваме!
Съобщението е прието от началника на граничния пункт (ГКПП) на Аерогара София, представителя на Министерството на външните работи и преводача. Аз също вече бях дошъл при тях.
Изричат ултиматума.
И млъкват! Край!
Кулата прави опит за разговор.
Слушалката мълчи!
Летището вече е блокирано от цивилна милиция, влизането в салоните на други освен тях, е невъзможно. Журналисти засега също не пускат – само от Българска телевизия! Това люто дразни колегите от другите медии. И понеже по милицията не
