го виждал досега, винаги ходеше със сив костюм и вратовръзка. Тези пагони яко му тежат – и в прекия, и в преносния смисъл.
Казва накратко на Славков точните данни как е станала катастрофата. Шофьорът на Живкова действително не е бил достатъчно внимателен, но главната причина е лошото време и мъглата. Умисъл и от двете страни категорично няма никакъв.
Иван Славков:
– Добре, ще разговарям с Шефа веднага като се прибера в Бояна. А вие не се притеснявайте – очевидно, каквото и да се е случило на околовръстното, най-малко вина за това има пътната милиция. И кажи на министъра ти да не трепери.
И на другия ден сутринта, като дойде в Телевизията, Славков беше категоричен, че Живков е бил убеден за липса на вина или умисъл. След няколко дни действително инцидентът беше приключен. Следствието завършило обективно, без какъвто и да било натиск от когото и да било. „Нито един невинен не пострада“ – спомня си сега полк. Фердов.
Разбира се, шофьорът от УБО повече не обслужваше фамилията на Живков. Полковник Стоил Фердов още много години остана в националната пътна полиция и до днес е уважаван от колегите си катаджия – и от стари, и от млади.
Тази история в нашата ТВ обител завърши малко смешно. Моят шофьор, който по чиста случайност също се казваше Иван, трябваше вечерта да отведе началника на КАТ до Дирекция на милицията, останал без кола заради късния разговор при нас. Моят човек гледаше уплашено и с особено страхопочитание как офицерът се качваше в колата отпред, до него – та нали това е самият началник на катаджиите – най-страшните хора в неговия живот! След като отвел Стоил до Дирекцията на „Лъвов мост“, шофьорът се качи при мен в Телевизията. Той беше още превъзбуден:
– Шефе, сигурно ли е, че това беше началникът на всички катаджии?
Викам му – истина е Иване, това не е шега!
– …А и ти как си говориш с него!… И се ръкувате! Просто не мога да си повярвам, че съм бил толкова близо до този човек, че возя самия началник на КАТ…! Това и в най-измислените си сънища не съм си го представял!!!
Момчето поклати глава, продължи да цъка, и силно развълнуван от Събитието на своя живот, тръгна да излиза от кабинета. Още не стигнал до вратата, запали една цигара. Аз го гледах усмихнат. Вероятно дочул финалната реплика на Славков преди малко „И кажи на твоя министър да не трепери“, като че ли да оправдае изблика си, затваряйки вратата, шофьорът подхвърли:
– Шефе, значи той и министърът треперел от КАТ като мене! Страхът си е страх, ей!
