Министърът така пазел и сам себе си, но не хвърлил на кучетата КАТ, както го съветвали някои…
Стоил Фердов изпълнил точно съвета заповед.
Било доста студено, Живков слязъл от самолета и още преди някой да си отвори устата, казал:
– Оставете ме най-напред да отида да видя дъщеря си и после ще разискваме каквото е било или не било.
И отминал посрещачите и Фердов. Качил се в колата и сините маяци на „бурканите“ след секунди се загубили към София. Посрещачите си свили букетите под мишница и омърлушени се прибрали кой в службите, кой по къщите си.
Със Стоил Фердов се познавахме отдавна, още от края на 60-те години, при превозването на богомолците от Казабланка до Мека с българската чартърна авиация. Тази „студена“ среща с Живков край софийската писта стреснала яко и него, и вътрешния министър. И тогава Стоил решил да ми се обади, за да опитам да му направя среща с Иван Славков. Искал да обясни самата истина за инцидента със съпругата му.
Какви ли щури идеи не идват в главата на човек, когато е на зор! Веднага отидох при Иван и му казах, че шефът на националния КАТ иска среща по случая с Мила. Не разчитах на никакъв успех. Иван точно сега да се занимава с катаджиите?! Но той, за мое учудване, веднага прие срещата:
– Чефи, а твоят човек може ли да дойде веднага тук? Тъкмо цял ден днес не съм направил и кьорава добринка! Нека идва. Още тая вечер да видим от първа ръка как стои този въпрос, та да не се разнасят разни глупости из софийските кафенета…
Обадих се на Фердов и той веднага дойде при мен на ул. „Тодор Страшимиров“. Бяхме още в старата сграда на Телевизията. Срещата стана късно вечерта в моя кабинет. Фердов нямаше и представа как и какво ще се случи и затова беше освободил неговата кола. Още не бяхме се здрависали със Стоил, и Иван отвори вратата:
– Вие тука ли сте? Казвай полковник, какво толкова сте се уплашили? Министърът, и той звъни през пет минути, и той трепери. Какво точно се е случило?
Фердов е с милиционерската униформа, с нея никога не съм
