една щатна бройка или кореспондентски пост. Тя искаше достойно място за члена на своята заслужила фамилия, а не длъжност по милост.
Не назначих момичето за говорителка, но то имаше други качества – стана добър редактор на филмови импресии, а по-късно и отговорен редактор за районните ТВ центрове – Пловдив, Варна, Русе и Благоевград. За тази визита на Митка в Телевизията самата тя не е знаела, научи след повече от десетина години. Никога не се облегна на рамото на именитата фамилия.
И затова се зачудих, когато очилцата на Валя един ден пак блеснаха стреснато в кабинета ми:
– Другарката Митка Гръбчева пак иска да се види с Вас.
Отново искам да се върна към спомените на Славков:
„…Сребрина Хашъмова, много хубаво момиче. Ожениха се със Сокол, сина на Гръбчев, мина време и много бързо се развела с него. Митка пак идва при мен, да уволнявам вече бившата снаха. Викам:
– Митке, ти много добре помниш, че не аз я назначих и ако има проблеми, директорът или Съветът ще я уволнят. Слез долу при Стефан Велев“.
И тя слиза. Но аз не знам това, което сега се е случило горе. Какво ли ме очаква? Толкова време не се е обаждала!
– Велев, нещата се промениха на лошо! Тя се развежда със сина ми!
Митка нещо ме бърка! Какво мога да помогна – не съм бракоразводен адвокат!
– Как какво – ще я уволниш, тя вече не ми е снаха!
Хванах я под ръка и бавно я изведох от кабинета. Тя вървеше изненадана, къде ли я водя? Да не би пак при Славков?
– Няма как да стане! – и я оставих на Валя да се чуди какво да я прави. Пътят към Десетия етаж вече е бил отрязан.
Митка си отиде от тази земя през 1993 г. на 77 години.
Сребрина, бившата ѝ снаха, има повече от двадесет години трудов стаж в Телевизията.
