последното задължение на Димитър Гръбчев към Георги Димитров през 1949 г. е било да придружи ковчега с тялото му в траурния влак, който пътувал от Москва до София. Няма бивши полицаи – след време Тодор Живков, новият Първи човек, го издига до себе си и го прави близък свой приятел и личен телохранител до последния му земен миг. На 2 септември 1968 г., съпровождайки Генералния секретар в едно от поредните му планински изкачвания, Димитър Гръбчев получава инфаркт и умира едва на 53 години при хижа „Мазалат“, високо в Стара планина.
Наистина, за мен това е съвсем неочаквано – срещата със страховитата градска, и не само градска партизанка, умирала истински няколко пъти, да започне така прозаично. Правя отчаян чиновнически отскок:
– Другарко Гръбчева, не познавам случая, ще го проверя. Тя, доколкото помня, замества говорителката Лили Ванкова, която е в отпуск по майчинство.
Митка ме прекъсва, не грубо, но категорично:
– Снахата на Гръбчеви не може да замества! Не искам да ви затруднявам. Затова нося и бройка от Белчев.
Връщам топката:
– Бройката не играе. За заслужил човек като Вас в телевизията винаги ще се намери един свободен щат. Работата е там, че снаха Ви още стажува и не знам какво ще излезе от нея. Не искам зрителите после да говорят, вижте снахата на Гръбчеви как сгафи!
– Ами учи я тогава! – и прибира обратно писмото в чантата си.
Вътре наистина проблясва пистолет, а тя, проследила погледа ми, казва:
– С него и спя, под възглавницата стои… От фашистко е този навик! – и затваря чантичката.
Разговорът вече е без напрежение, заразказва патилата си от онова време. Обещавам всеизвестната суперговорителка Мария Тролева да даде оценка за възможностите на стажантката и да започне да я обучава. Разбирам и Гръбчева, тя не бе прост просител за
