Държавна сигурност: „Как така си останала жива и при партизаните, и след разгрома на бойните групи в София?“.
Валя е чела всичко това и сега с респект я кани при мен.
Влиза Митка. Знам, че разговорът ще бъде труден, и е за четири очи. По интеркома Славков вече ми е казал защо я праща към мен. Кадровикът Трайков трябва да ни остави сами. Той гледа към Митка. Аз махам категорично с ръка, все пак това е моят кабинет. И той излиза.
Още като бях в „Работническо дело“ се носеше лафът, че Гръбчева дала за печат при редакторите Иван Кирилов и Павел Писарев спомени за партизанското си минало, и тъй като публикацията се бавела, тя отишла в кабинета им с пистолет в ръка. Едвам се измъкнали и избягали през задната врата.
И така, мистичната Митка сега е седнала срещу мен. На масата пред нея е сложила черната си дамска чанта. Аз непрекъснато поглеждам към нея – сигурно там е пистолетът, който може да извади срещу мен, ако не ѝ свърша както трябва работата.
Ето, тя сега бавно бърка в чантичката, нещо търси и вместо оръжие, вади… писмо. От Белчо Белчев, министърът на финансите!
– Дава ми една щатна бройка, за да назначиш снаха ми за говорителка в телевизията! Сега тя замества някого, а аз искам да е на редовна бройка.
Само това, с бройката, не очаквам! Помнех, че имахме едно момиче от говорителски конкурс на Радио София. Дежури и се учи на сутрешната програма на Кулата, но ни я знам, ни я познавам. С нея се занимават режисьорите на Програмата. Но че била снаха на генерал Димитър Гръбчев и Митка Гръбчева! Това не знам, тя на никого не е и споменавала.
А и Генералът не е, ама съвсем не е случаен генерал – това е шефът на УБО, Управлението, което пази лично Държавния глава и цялото му обкръжение. Свръхсекретно, свръхмогъщо и свръхопасно, по ония времена то е суперполиция. Генерал Гръбчев от десетилетия е най-довереното лице на Властта и Първите ѝ хора. Даже и в смъртта те разчитали на него. Казват, че
