217

Снишаването от страх е стара българска практика. Тя не е патент на новата политическа класа, а даже от стари времена е увековечена с популярни и тачени наши поговорки: „Преклонената главица остра сабя не я сече“, или „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“, и т.н.

Според Росен Янков, автор на статия в столичен седмичник, паметникът на Васил Левски в София е вдигнат с участие, че и с дарение от човека, който лично праща Апостола на бесилото – един от тримата съдии на Левски, сложил подпис под смъртната му присъда – българинът Иванчо Хаджипенчович. Той е член и на Държавния съвет на Османската империя и на нейния Върховен съд. Иванчо е завършил право в Париж, вярва, че българският народ може да постига целите си бавно и полека, с благоволението на Султана…

Та идва Освобождението ни от „Османското присъствие“. И както му е редът, Поп Кръстьо е обявен без безспорни доказателства за предател, а Иванчо, с безспорен подпис под смъртната присъда за най-българския българин, е издигнат от град Русе за депутат в Учредителното събрание. То заседава в същата тази зала на конака в Търново, в която е разпитван Апостолът. И там Хаджипенчович полага своя подпис под още един съдбовен български документ – Търновската конституция. Даже участва и в Комитета за построяване на паметника на Левски, строи си и къща само на 150 метра от гредите на бесилото. И за да е пълен абсурдът на неговото непрекъснато преустройство, е готвел и реч за откриването на паметника. Но Господ не позволил чак толкова – през 1894 г. го прибира на „място злачно, място упокойно“, без да го дочака да донапише тържественото слово за Левски.

Десетина години преди това, малко след Освобождението, Иванчо Хаджипенчович произнася следните думи край строящия се паметник на Апостола:

Ба, по тогавашному ние осъдихме един нехранимайко, който насъскваше покорната рая против вътрешния ред на държавата. А по сегашному излазя, че ние сме прикачили на въжето най-добрия син на България.

Завършена, блестяща житейска философия! И биография! Изящна формула, родила се по повод смъртта на Дякона, и по която могат и днес да се обясняват промените през изминалите години. А защо само през тях?