на официалната делегация, разглеждаха и самото изложение. А тук нашите наистина добре се бяха постарали да покажат не само тежки машини: български трактори, електрокари, автоматични тежки стругове, автобуси „Чавдар“. Но имаше и битова техника, която по-хващаше окото на посетителите: автоматични перални „Перла“ с програмно управление, стерео радиоапарати, сокоизстисквачки, цветни телевизори. Имаше и скептици, те не вярваха, че това може да се прави в съседна България. И някои шушукаха: „Това всичкото те не могат да правят, руснаците са им го дали, те са си го надписали, и сега се перчат тук“.
Караманлис и Живков крачеха усмихнати сред тълпата и си разменяха закачливи реплики, като земляци, а не като държавни ръководители на страни от два противоположни лагера.
Атина, 16 април 1976 г. Тодор Живков и Константинос Караманлис. Преводач е журналистът Петър Евтимов.
Кой беше любезният домакин, който така предразположи Живков? В дългата си политическа кариера той е избиран два пъти за президент (1980, 1990 г.), пет пъти за министър-председател (1956, 1958, 1961, 1974, 1979 г.), шест пъти е бил депутат и пет пъти е бил министър в различни правителства.
