Изберете страница
-+=

Първата сигнална ракета беше дадена. С нея светна зелена светлина и пред българската телевизионна програма в Гърция. За нейния безспорен успех вече разказах подробно в самото начало на тази глава. Искам само да добавя още нещо. Тази внезапно избликнала българофилия през тези пролетни дни на 1976 г. не беше само телевизионен отглас. На 9, 10 и 11 април 1976 г., в Атина беше първото от десетилетия посещение на български държавен глава. Подчертано приятелският прием на Тодор Живков от влиятелния гръцки политик, премиер на Гърция Караманлис, се прие радушно от гръцкото общество. Три дни националните радиа и двете телевизии бълваха директно обширни репортажи за всеки разговор и среща на българите с техните гръцки партньори. Бях предложил малко колебливо на г-н Картер, че не би било лошо, ако кацането на българската делегация се предава директно от летището в Атина – Българската телевизия има такава практика при особено важни посещения у нас. И ние от Атина бихме го излъчвали директно в София, ако ЕРТ ни подаде по радиорелейното трасе видеосигнал от техния пряк ефир. Картер на часа изчезна нанякъде, и видимо зарадван, дотича след двайсетина минути в апаратната с Окей! И така гръцките медии, от кацането до излитането, пряко следиха и директно отразяваха общуването на двамата държавници. Имаше и наш мощен новинарски екип от „По света и у нас“, и от „Панорама“, с пряка видеовръзка с Кулата в София.

Водещият Иван Гарелов говореше гръцки език като че ли беше роден под Олимп, а с професионализма си с лекота владееше студиото. Репортажите и телевизионният му коментар за многобройните събития не бяха литературни словосъчетания, а автентични късчета от политическата атмосфера през тези дни под Акропола. Откриването на българско промишлено изложение в най-представителната зала и с огромен открит изложбен терен в самия център на Атина беше истинско събитие, даже за града под Акропола, обръгнал от векове на големи международни прояви.

Караманлис и Живков вървяха край експонатите в огромното промишлено изложение, а хората се надпреварваха да се здрависват с тях и да ги приветстват. После, следвайки маршрута