Румен е очаквал това, „играл“ е заради журналиста в мене.
И малко романтичен атеизъм.
От Румен Цанев и от Илко Шивачев, генерален консул в Солун след Румен, знам, че нашият Зографски манастир в Атон по едно време е изпаднал в криза, останал е почти без български монаси – били са едва седем. Надвиснала опасност да го загубим както Хилендарския преди десетилетия. С подкрепата на генералното ни консулство, на Патриарха (тогава дядо Максим) и на други знайни и незнайни българи и служби, този дисбаланс се преодолял, без даже гърците „реципрочно“ да изпратят гръцки монаси в Бачковския манастир. А и румънецът, архимандрит Дометий, не знам по какъв начин интрониран за игумен на нашата атонска обител, си отишъл оттам по живо, по здраво, та игумени стават българи – дядо Евтимий, и после – дядо Амвросий. И от седем тогава, сега братята в манастира са 36. Тази православна грижа на българските генерални консули в онези времена, естествено, не е била без знанието на софийските атеистични власти.
