карета. Косата е пригладена, мустачките – елегантни, отиват му на възрастта. Човекът четеше популярния в Солун ежедневник „Тесалоники“ и от време на време през страницата хвърляше по един бърз поглед към нас. Румен, разбира се, е мернал това и се навежда към мене:
– „Братовчедът“ отсреща е от службите, които пряко се „занимаваха“ с нашето консулство. От доста време се е пенсионирал. Да го поканим ли при нас? – нямахме тогава ядове с тях…
Журналистиката ме е направила любознателен, а малкото узо – доверчив. Кимам с глава. Изисканият джентълмен приема поканата и идва при нас. Сервитьорът веднага му пренася кафето и кристалната чаша с ледена вода. Започват пенсионерски спомени, когато и двамата са били млади, но и от двете страни на Балканската стена. Да пият кафе на една маса тогава е било абсурдно! Румен знае гръцки перфектно, знаеше и немски, и английски. Беше завършил корабостроително инженерство в Рощок, Източна Германия. С всички чуждестранни консули в Солун говореше на родния им език. Затова сега и с „братовчед“ му лафът на гръцки вървеше леко, като със сънародник – 15 години е бил на дипломатическа работа в Гърция… По едно време разговорът се завъртя около това, кой колко е знаел за „другите“. Толкова години са минали оттогава, единият сега е пенсионер, другият е външен търговец. А спомените им са като игра на табла. Пръв заровете „хвърля“ нашият гост и се хвали:
– Кирие Цанев, ние знаехме и кога си правите децата, и как ще се казват, и кога ще са им датите на раждане! Румен спокойно се съгласява, сега той „хвърля“ зарчето:
– Може, кирие, може! А дали ще се сетиш в тази таверна за какво празнувахме един път с моите колеги, оттогава тук не сме идвали?
Джентълменът е на ход:
– Тогава така се почерпихте! – и пояснява – Беше ви се родило първото дете, Елена ли се казваше? Имаше и един журналист, гост от София. Така танцувахте и пяхте, че ви завидяхме на веселбата! И българинът от София нали също се беше сдобил тоя ден със син?
