От двете страни на отиващата в небитието вековна граница се бяха струпали няколко десетки тирове, за тях нямаше празник! Поредното задръстване – няколко часа преди полунощ граничните компютри и съоръжения бяха спрени, за да се пренастроят за новия контролен режим от нула часа.
В 0 часа на 1 януари митничарите и офицерите от гранична полиция застанаха „мирно“ и вдигнаха като един ръка към фуражките си. В този миг огромните тирове, запалили всичките си гирлянди от светлини, потеглиха едновременно от двата пункта, издули с пълна сила острите си сирени – какафония като на сватба и на абитуриентски балове заедно. Могъщ рев и стотици слънца на фаровете подлудиха граничната новогодишна нощ, допреди секунди безлична и тиха.
Тежките камиони, почувствали свободата, вдигаха все повече скоростта си и преминаваха с бърз транзит покрай омразната им доскоро митница. Летящите чудовища със своя див рев ми приличаха на стада побеснели бизони от някой американски екшън, най-сетне освободили истинската си мощ в прерията и в лунната нощ.
Каква енергия се е набирала през тези оградни години между двата съседни народа! Каква изкуствена ненавист е вселявана от чужди сили между тях! А сега офицерите от предната линия между двата враждебни лагера стоят един до друг край побеснелите забързани тирове и са взели „за почест!“ под фанфарите на техните сирени…
Наивни първи времена със своята детинска радост!
И със своите опасни илюзии!
Мислех си, че ритуалното демонтиране на граничните бариери в първата евронощ на 2007 г. ще е запомнящото се телевизионно събитие.
Не би!
Сто пъти по-тъжно ми става днес, когато минавам по тези гранични пътища, станали вече магистрали. Граничните павилиони и тунелите към тях днес са луксозни и ненужни. Но тогавашните буйни тирове, сега като кротки прашни магаренца
