Изберете страница

ИЗМАМНИ БАРИЕРИ

 

-+=

Два-три дни след срещата с Живков в Бояна, през есента на 1975 г., рано преди обяд преминах с моята жигула българо-гръцката граница при Кулата – Промахон на път към Атина. Граничната бариера проскърца и войничето едвам-едвам я вдигна с едно усукано въженце.

 

Трябваше да минат повече от три десетилетия, преди същата тази бариера окончателно да бъде демонтирана в полунощ на Новата 2007 година, когато станахме новият член на Европейския съюз. Случи се така, че в този знаменателен час пак бях тук, заедно с телевизионен екип, и с г-н Асен Асенов, тогавашния началник на българската митница. В нула часа граничната бариера се спусна за последен път и решихме да я демонтираме. От този миг тя ставаше ненужна (тогава дълбоко вярвахме в това!). От моята кола взех един гаечен ключ и го дадох на сина ми Асен (дошъл с мен от София), да отвие гайката на носещия болт.

Неврокопският митрополит започна своята тържествена молитва, граничари и митничари свалиха фуражки и сведоха глави. Бяха дошли всички смени, не само дежурните екипи. Не бяха радостни, въпреки приповдигната атмосфера на събитието. На този пост бяха изкарали десетилетия, заедно с бариерите. Със заплатите си оттук бяха отгледали семейства, деца и внуци…

Неврокопският митрополит започва своята тържествена молитва

Двама-трима от тях помогнаха да свалим от стойката червено-бялата греда и ритуално положиха умрялото ѝ крило на бетонния граничен плочник. И се просълзиха, даже не се и опитаха да скрият влагата в очите си. В Новогодишното черно-синьо небе с гръмовен трясък избухнаха пъстрите букети на празничните