– Вие ли сте другарят Велев? Помолиха от София да Ви предам, че хеликоптерът за Вашите гости ще кацне утре на градския стадион в Русе точно в 9.00 ч.
Кимвам спокойно с глава и се обръщам към нашите гости (сега си представете колко съм важен!):
– Предлагам ви утре сутрин в девет да отидем с хеликоптер до Варна, ще я видите отвисоко, после ще разгледате нашия телевизионен център и „Златните пясъци“, ще имате среща и обяд в нашето студио, и вечерта, за концерта, ще бъдете пак в Русе. Ще ви придружава моят заместник Никола Стефанов, който ще е и редактор на „Вечерта на България“ в Атина.
Всеки на тяхното място би се изненадал приятно за хеликоптера. За нас, в онези балкански години, също беше екзотика, фирмата за аеротаксита „Хемус ер“ все още беше новост. Гърците бяха много по-печени в международните контакти и протокол със Запада, но да се случи това на една ръка разстояние от Атина, а не в Париж, Берлин или Лос Анджелис, и за тези суперспецове беше очевидно изненада. Но все пак те бяха от класа, запазиха самообладание, и само спокойно попитаха:
– В колко да бъдем на рецепцията?
Пътуването е минало добре, случи се хубаво време за полет с хеликоптер, Варна я видели от въздуха, летели и до нос Калиакра, после на аерогарата ги чакала кола от Телевизията, разгледали града, морската градина, Студиото. Върнаха се точно в седем и не закъсняха за концерта.
Аз си отдъхнах. Звъннах на Славков в София:
– Върнаха се, всичко е било Окей! Качих се горе на панорамния бар и поръчах едно чисто уиски, без лед.
Тази въздушна авантюра, както и предполагах, не ми се размина. Доносът беше отлетял на „горе“, още преди да кацне хеликоптерът обратно в Русе. Брах някакви ядове, писах някакви обяснения, даже Иван махна по едно време с ръка. „Що ти уйдисах на акъла!“ Тогава тази история се размина, но когато после ме разкараха от Телевизията, я пришиха към устните мотиви: „Нарушил утвърдената програма, возил гърци с хеликоптер, без съответното съгласуване“. Но тогава още бях сляпо коте, по-важното за нас беше гостите ни да усетят, че телевизионната организация на България, с която ще партнират, е с голяма обществена подкрепа и възможности. А пък и ние сме момчета на място, и си разбираме от занаята.
И като почнем да правим нещо, го правим като хората.
