стана в Русе, на Международния мартенски музикален фестивал, който се излъчваше за национален ефир от русенското телевизионно студио. Концертната програма беше перфектна, участваха и първокласни западноберлински състави и изпълнители. Русенската музикална публика по начало е впечатляваща, там има европейски традиции от столетия. Дамите (а те наистина бяха такива!) – с дълги тъмни рокли, мъжете – с черни смокинги, бели ризи, папийонки. Въобще – Виена, залата на Музикферайн, новогодишна публика! Камерите на русенския телевизионен център се включват директно в национален ефир, централно време. Къде са попаднали? Питат ме – след София къде се нарежда Русе по население. Ами втори е Пловдив, после са Варна и Бургас, чак след това е Русе. Правят си сметка кой е техният четвърти град след Атина и дали в него може да има такава препълнена концертна зала с публика за симфонични произведения, да има собствено телевизионно студио с толкова техника, което да предава концерт за национален ефир и за Евровизия.
На вечерята след концерта става дума за Варна, градът бил много популярен в Гърция. „Далече ли е оттук? Три-четири часа с кола?! Жалко, няма да можем да го видим!“
Хрумва ми нещо. Оставям ги за малко. Слизам до рецепцията на хотела и звъня по телефона на шефа на гражданската авиация. С тях телевизията има чудесни отношения и много съвместни инициативи, все пак БТ беше единствена и на мода. Питам го дали в района имат хеликоптер от аеротакситата, с който нашите гости от гръцката телевизия утре да отидат до Варна и късно следобед да се върнат в Русе. Генералният се замисля и казва: „Няма да ви откажем, ще измислим нещо. До час ще ти се обадя, става ли?“.
Връщам се на масата и продължаваме приказките с гостите. Към нас се присъединява и Христина Кюркчийска, която беше водеща на концерта и за телевизията. Тя се е разгримирала и преоблякла, чудесна е, като че ли 90 минути не е била на живо в ефир! Запознавам ги с нея и им казвам, че тя ще води и нашата телевизионна вечер в Атина през април. Гръцките колеги са във възторг, те си я харесаха още в концертната зала. И докато си разменят комплименти, идва сервитьорът и тихо се навежда към мен:
