320

Още на другия ден след завръщането ми в България, на „Сан Стефано“ незабавно започна подготовката за нашата телевизионна вечер в Атина. Нямахме много време, има-няма половин година. До април 1976 г. трябваше да подберем най-малко три български игрални и доста документални филми, анимация, рецитали от „Златния Орфей“, опери с Николай Гяуров, балет, народна музика. И още, и още! Христина трябваше да учи наизуст текстовете на гръцки, да се правят дублажи, да се избират фотоси…

И нещо важно – бяхме очертали основните параметри на Спогодбата, но тя трябваше да се оформи в окончателен проект с приложенията и да започнат съгласуванията – първо с нашето Министерство на външните работи, заедно с него и с Министерство на културата. И да се стиковат с другата мащабна програма за първото ни представяне в съседна страна, с която връзките ни дълго са били нулирани. Поканихме у нас и нашите бъдещи гръцки партньори.

От Атина долетяха Георгиу Картер и Йон Дикеос, директор в ЕРТ и водещ режисьор в Гръцката телевизия. Бяха леко притеснени. За първи път стъпваха в комунистическа държава. Разглеждаха всичко със старанието на студенти, дано узнаят повече всичко за всички. И виждаха, че в нашите апаратни и студиа оборудването е от същите световни фирми както при тях, видеомагнетофоните са като техните американски „Ампекс“, и операторите са също така добре обучени и са пълни професионалисти. Имахме вече цветна програма по френската система СЕКАМ, а при тях едва сега започваха подготовка за експериментално излъчване. И в нашите международни студиа говореха с тях на английски, френски или немски, както е в ЕРТ.

И може би заради тези сходства и прилики те започваха да се чувстват като у дома си. Като че ли обаче преломният момент