Сега с много усилия благодарните хора от Беломорието го издирвали, а когато се заженил сина на една жена, спасена от българския фелдшер, го поканили на сватба в Кавала. В разгара на тържеството сватбарското хоро излязло от ресторанта и хората видели моята кола на кея. Не може да бъде – българска жигула!!! Зарадвали се и ме зачакали. И така попаднах на най-веселата сватба в живота си. Ако визата ми не изтичаше, щях да остана и до сутринта, сватбарите щяха да продължат веселбата в родното село на младоженеца.
Хората не можеха да живеят вечно оградени. Желязната завеса вече се е клатела яко, но ние все още нищо не сме усещали.
Привечер спрях на граничния пункт и си дадох паспорта на войника при бариерата. Визата ми изтичаше след няколко часа. Нямаше как, прибирах се в България след седем чудесни приятелски дни в слънчевата съседна страна.
Сякаш за да ми напомнят, че е много рано да се радвам, в края на гръцкия граничарски плац беше паркирано бежовото БМВ, но вече без табелката „такси“ на покрива и сърдито, че ме е изтървало за половин ден. Край него нямаше никой. Встрани тримата мрачни мъже пушеха своя също така сърдит „Папастратос“ и никак не приличаха на нашите усмихнати непознати, които досега виждах по улиците на Атина, Солун и Кавала, по магазините, пазарите и бензиностанциите на SHELL, по магистралите. Май трябваше да мине доста време до демонтирането на граничната бариера, която сега бавно се вдига пред мен и като я преминах, бързо се спусна. До зазоряването имаше още много, много време. Сега наближаваше полунощ.
Детронираното „такси“ изчака да мина браздата и с мръсна газ дръпна обратно назад. В мрачината отгледах само червените му стопове.
Вече пътувах по шосето към София. След безбройните шарени светлини на рекламите, бляскавите витрини на магазините, даже в крайпътните села, обилните лампи слънца над асфалта на нощните магистрали, пътят тук ми беше друскав, беше и тъмен. Но радостно тананиках „Моя страна, моя България!“ на Емил Димитров. И слушах нощния бюлетин на Радио София за рекордния млеконадой в ТКЗС-то на село Добри дол, Ломско.
