Макар и малко парадоксално да звучи, от тези първи разговори и опит започнах да изповядвам своята рискова тогава идея, че във взаимния обмен с гръцката телевизия (а и други от Запад) българските програми не бива да са суперпродукции, а да бъдат като тяхното средно или малко над средното ниво. Те трябва да са чести, но тихи гости на гръцкия зрител, а не фукливи шоумени. Още с първата програма и обмен започнахме да следваме тази линия. И отново у нас, горе, не мина без разправии и обяснения.
Моята есенна мисия през 1975 г. приключва. За София нося добри новини и проекти, повече от това не бях и очаквал. Предстояха тежки месеци за подготовка на първата телевизионна вечер на България в Гърция. Тя трябваше плътно да се впише в започналия мощен процес на приятелство, търговия и сближаване между двете държави. И така… до падането на Балканската стена.