По едно време г-н Картер усети, че така нищо няма да се получи, и даде почивка за едно кафе. Двете наежени страни си отдъхнаха.
Пауза!
Излязохме на въздух. Картер ме дръпна настрана в едно кътче на терасата, скрито от южното слънце.
– Стефан, помогни да отстраним проблема с този твой телевизионен театър! Всеки договор е толкова добър, колкото ние взаимно си го направим, както казват старите гърци. Вашата телевизия сигурно има чудесни спектакли, създали сте успешен свой жанр. А ние все още нямаме такива програми. Даже и класическият гръцки театър днес не е добре развит. Кажи ми тогава, като почнем да пускаме не един, а пет-десет-петнадесет ваши чудесни и умни телевизионни спектакли, гръцките зрители какво ще си кажат? Защо българите ги правят, а ние не можем? Разбери ни, колега, и моля те, повече не настоявай. И най-чудесният договор остава едно нищо, ако не се сключи…
Реципрочността може и бели да прави, когато не е балансирана. Оттеглих си предложението веднага, малко засрамен. След няколко часа цялата Спогодба беше готова за подпис. Умният грък не ни злепостави пред другите за моята несъобразителност и твърдоглавие, а приятелски, на четири очи, реши проблема по старогръцки. В България после едвам се оправих, че съм се поддал на гръцкия натиск и не съм защитил успехите на българската социалистическа култура. Когато след година и половина ме освободиха от Телевизията, не пропуснаха да ми припомнят този мой „неслучаен пропуск“. Никой в ЦК не искаше и да чуе, че всяко пресилено фукливо действие или непредпазлива крачка, можеха да прекъснат за дълго и без това тънката нишка на взаимното доверие.
При подготовката на програми за Гърция непременно трябваше да вземем предвид и отношението на скептично настроената към нас част от гръцкия политически елит, все пак дълги десетилетия сме били напълно изолирани и още по-лошо, хулели сме се един друг! Наши програми с шумен успех сега сред гръцкия зрител щяха да подразнят тази категория, те могат да торпилират бъдещето на нашето телевизионно сътрудничество.
