← 309
310 →
Така стартираха разговорите с гръцките колеги, всеки следващ ден вратите се отваряха малко по малко, с все повече доверие. На третата сутрин вече закусвахме със заместник-генералния директор и фактически оформихме ясна идея да подпишем дългосрочна спогодба между двете национални медии, тя да бъде на френски език и да отчете следното:
Нашите домакини приемат и предложението ни за няколко-часова „Вечер на България“ през април 1976 г., подготвена от нашата телевизия, както и два-три месеца след евентуалното посещение на българския държавник, да продължим да излъчваме в гръцкия ефир 5 – 10 часа месечно българска програма – филми, анимация, музика, балет...
Неслучайно при разглеждане на проекта за Спогодба гръцката страна поиска точно този вид програми да не се включват в списъка за обмен, тъй като ЕРТ не може реципрочно (!) да ни ги даде. Ние трудно разбирахме техните мотиви за отказа, почти се стигна до прекъсване на разговорите
По едно време г-н Картер усети, че така нищо няма да се получи, и даде почивка за едно кафе. Двете наежени страни си отдъхнаха. Пауза! Излязохме на въздух. Картер ме дръпна настрана в едно кътче на терасата, скрито от южното слънце.
Макар и малко парадоксално да звучи, от тези първи разговори и опит започнах да изповядвам своята рискова тогава идея, че във взаимния обмен с гръцката телевизия (а и други от Запад) българските програми не бива да са суперпродукции, а да бъдат като тяхното средно или малко над средното ниво.
