Ето няколко данни от тогавашната програма на гръцката ЕРТ:
учебна програма – липсва,
детски програми – под 1%,
драматизации – 1,18%,
наука, техника – 1,36%,
опера, балет – 2,71%.
Тази първоначална констатация се потвърди и по-късно. Неслучайно при разглеждане на проекта за Спогодба гръцката страна поиска точно този вид програми да не се включват в списъка за обмен, тъй като ЕРТ не може реципрочно (!) да ни ги даде. Ние трудно разбирахме техните мотиви за отказа, почти се стигна до прекъсване на разговорите, когато предложих да се включи и телевизионен театър в списък-приложението за размяна на програми.
Българската телевизия имаше много добре заснети драматични произведения, излъчвахме ги всеки понеделник, 52 пъти в годината, и събираха милионна публика – не само заради драматургията, а и заради добрата режисура, музикалното оформление, сценографията и разбира се, може би на първо място – големите български драматични артисти. Въобще елитна телевизионна програма, добър и обичан от българите формат.
Пишехме последните редове на споразумението. Но най-неочаквано за нас г-н Георгиу Картер започна да „бие отбой“, все търсеше някакви византийски начини да няма телевизионен театър в Спогодбата. Ние пък все още не бяхме се изцерили от директната, нахална пропаганда на „огромните всестранни успехи на Социалистическата ни Родина“. И затова сега настойчиво предлагах нашата хубава театрална програма. И не проумявах защо е този отказ, още повече, че г-н Картер беше един от създателите на гръцката телевизия, отличен познавач на тяхната програма и аудитория.
Отидох до крайност, щом те не искат да ни дават за обмен такава програма, добре, но какво пречи безплатно, извън бартера, да им даваме Театър само ние?
Разговорът отново зацикли.
