година от сформирането на нашия екип), както вече ви разказах, престана да излъчва на руски език директно от Москва редовната петъчна програма на Съветската телевизия. В българския ефир остана само информационната ѝ емисия „Время“. От 1 януари 1978 г. свалихме и нея от нашата програма, и на мястото ѝ започна излъчването на „По света и у нас“, разбира се, на български език.
Така ли? Тогава…
…На 20 януари през 1978 г. на Христо Цачев и на мен грубиянски ни бяха отнети пропуските за Телевизията и излязохме „на разпореждане“. Програмата с „Время“ на руски език в петък веднага беше възстановена:
„Здравствуйте, дорогие болгарские телезрители!“
Другарят Славков беше изпратен на курс в Москва, после временно бе пощаден, но подир няколко години също беше освободен от телевизията „поради преминаване на друга отговорна работа“. И стана олимпийски деец, но и там – успешен.
Директорът на публицистиката Христо Цачев го изпратиха в Алжир да укрепва българо-арабските културни връзки. Преди години издъхна като праведник в съня си навръх Великден. Седем дни след него и Иван напусна този свят, гледайки спортна емисия по болничния телевизор. За Христо не посмяхме да му кажем.
След няколко години още по-нерадостна бе съдбата и на други от славния екип на Славков.
Цялата тази история със съветската телевизия и нейното ентусиазирано начало в София, но с драматичен край, не дойде нито изневиделица, нито случайно, а се пишеше мъчително още от самото начало на 70-те години на вече отминалия ХХ век. Тогава в Техническите служби, в Програмата и в Новините, започнахме да умуваме върху някои нови идеи – целодневна и цветна програма, втори канал, районни телевизионни центрове, специален канал за чуждестранните туристи у нас на английски, френски, немски и руски езици… И не на последно място –