съветската телевизионна програма да се излъчва на руски език по Българската национална телевизия!“.
Толкова Героизъм изпуснахме!
А вероятно и ние, както и другите братски Телевизии, виждахме, че трябва да си пазим телевизионния суверенитет още при програмирането. Затова търсех баланс между руските и френските, английските, полските, италианските, чехословашките и други чуждестранни продукции. Радвахме се и на „Форсайтови“(Англия), и на „Семейство Калинкови“ (България), и на „Седемнадесет мига от пролетта“ (СССР). Московските ми колеги в Останкино не само виждаха това, а и съпричастно ни помагаха да адаптираме тяхната програма за България в петък, и да я превеждаме на български.
Експериментът се оказа успешен и за двете страни. Оставаше само един анахронизъм – информационната емисия „Время“, която все още в петък вървеше на руски директно от Москва.
През септември 1977 г. отивам при Славков да прегледа програмната схема за 1978 г. Без да я погледне, той ми я връща. Това леко ме обижда.
– Другарю Славков, поне погледни това – свалил съм от петъчната програма информационната емисия „Время“ на руски…
– Другарю Велев, нали по всичко това вече сме се разбрали. Ще пием ли по едно кафе?
Отказвам. Тръгвам да излизам.
– Чефи, не бързай, дай да погледна тази твоя Схема – тръска пурата – не се сърди, всичко, що е схема, ме дразни.
Поема листовете, и без да ги погледне, с широк замах пише:
„Утвърждавам! Иван Славков!“
И ми подава обратно документа, и пак:
– Не се сърди – и аз искам да остана в Историята с тая твоя схема без „Время“!
Иван имаше чувство и за История, и за тъжна ирония…
Българската телевизия от 3 август 1973 г. (още на втората
