← 335
336 →
Бракът на Ани Цонева с Коста Цонев май нещо не вървял. В живота ѝ вече се появил Васил Тачев, но това още не беше станало столична клюка. Вероятно всяка жена поне един път в живота си може би има своя Васко. Ани беше истинска жена. Когато обича – обича, когато мрази – мрази.
„Драги зрители, нашата програма прекъсна по технически причини, моля да ни извините“. Ще има и видео за закриване на Програмата в полунощ: „Драги зрители, нашата програма завърши. Лека нощ!“. Помислих, помислих и разреших.
А вероятно и ние, както и другите братски Телевизии, виждахме, че трябва да си пазим телевизионния суверенитет още при програмирането. Затова търсех баланс между руските и френските, английските, полските, италианските, чехословашките и други чуждестранни продукции. Радвахме се и на „Форсайтови“(Англия), и на „Семейство Калинкови“ (България), и на „Седемнадесет мига от пролетта“ (СССР). Московските ми колеги в Останкино не само виждаха това, а и съпричастно ни помагаха да адаптираме тяхната програма за България в петък
Другарят Славков беше изпратен на курс в Москва, после временно бе пощаден, но подир няколко години също беше освободен от телевизията „поради преминаване на друга отговорна работа“. И стана олимпийски деец, но и там – успешен.
Един от основните мотиви е финансово-технически: за препредаването по трасе на руската програма от Москва до София през Румъния се заплащат 900 000 златни франка годишно, от които половината са за Букурещ. Ако в студиата на Останкино правим видеозаписи с наш екип на подбрани съветски предавания, после ги дублираме на български и ги изпращаме с авиопоща от Москва до София, тази сума ще се намали наполовина.
Счита за целесъобразно да се промени системата за получаване и излъчване на съветската телевизионна програма за петъчните дни. Програмата да бъде съставена от най-добрите предавания на московската телевизия през изтеклата седмица, записана на видеолента. Същия ден директно от Москва да се приема само централната информационна емисия
