аз да запиша на видео аварийните текстове, записите ще стоят в апаратната. При вероятна авария ги пускат:
„Драги зрители, нашата програма прекъсна по технически причини, моля да ни извините“. Ще има и видео за закриване на Програмата в полунощ: „Драги зрители, нашата програма завърши. Лека нощ!“.
Помислих, помислих и разреших. И от този момент нататък момичетата не стояха горе за тоя, що духа, а зареждахме видеозаписа на Ани. Скоро след това тя се омъжи за Васил и стана Анахид Тачева, а ние спряхме и директното излъчване в петък на съветската програма на руски. И технологичното ни нововъведение увисна съвсем ненужно.
Ани
„Ненужни“ станахме и ние с Христо Цачев, един от директорите на Телевизията, с когото и с Петьо Долапчиев през 1977 г. предложихме да се спре информационната емисия „Время“, директно излъчвана от Москва в петък. Останалата руска програма в този ден вече няколко години вървеше на български език.
Каква смелост, какво инакомислие!
Ако след 89-а и ние бяхме търчали по митингите, как гот щеше да звучи: „Първи в социалистическия лагер спряхме
