Изберете страница
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

ЗАЗОРЯВАНЕ ПРЕДИ ПОЛУНОЩ

ТОЛКОВА ГЕРОИЗЪМ ИЗПУСНАХМЕ!

 

-+=

Бракът на Ани Цонева с Коста Цонев май нещо не вървял. В живота ѝ вече се появил Васил Тачев, но това още не беше станало столична клюка. Вероятно всяка жена поне един път в живота си може би има своя Васко. Ани беше истинска жена. Когато обича – обича, когато мрази – мрази. Един петък Васко дошъл долу, при входа на Кулата, обадил се на Ани по телефона и тя, без много да му мисли, веднага влетяла при него – тогава още нямаше джиесеми и кафенета.

Това стигна до мен. Отлъчването на дежурен говорител от студио е недопустимо. Викам я: „Говори се, че слизаш долу, това утре ще стигне и до Коста Цонев, той също е много известен… Ще стане и някой технически гаф, а теб няма да те има в студиото. Какво ще правим тогава?“. Говорехме изкъсо, нямаше административна дистанция. Ани ми казва: „Прав си, Стефане, но и стоенето на Кулата толкова часове е безсмислено, издивяваме.“ Права беше и Ани.

В петък телевизионните предавания вървяха на руски директно от московската телевизия, имаше само дежурен говорител, който стоеше в студиото на Телевизионната кула, само за да открие и да закрие програмата на български, или да реагира при аварийно прекъсване на излъчването. Това беше едно от най-тежките им дежурства – те са така нареченият „оперативен покой“ – стоят с часове в студиото, без да правят нищо. И само чакат, ако стане нещо.

Ани ме гледа в упор и хитрува: „Помисли, не е ли по-добре