363

Още докато при мен траеше програмният съвет за новополучената „играчка“, Валя надникна през вратата:

– Имате Германия, ЦДФ – тяхната втора програма (ZDF). Те са координирали предаванията от Олимпиадата в Мюнхен с излъчванията за Евровизия. На телефона е ръководителят на отдела за координация, г-н Карл Хайнц Мандл. Ще говорите ли с него?

Вдигам слушалката. Поемам разговора. Обяснявам му, че Българската телевизия ще излъчва Универсиадата през лятото на 77-а в София, и сега молим западногерманската телевизия за помощ. Олимпиадата, която те са правили, много прилича по организация и на Универсиадата, само че при нас се състезават студенти, а при тях са били професионални спортисти. И аз мисля, че можем да ползваме мюнхенската организационна схема, като само я адаптираме към условията в София.

Г-н Мандл мълчеше. Аз помислих, че връзката е прекъснала.

– Ало…

– Слушам Ви внимателно, колега Велев. И се питам кога ще е тази Универсиада?

– През август…

– Кой август?

– Ами сега. Тази година.

– 1977? Нещо не разбирам…

– Да, сега, този август!

– Това е невъзможно…! За шест месеца няма как да стане! Трябват ви поне четири години. За Мюнехн 72 се готвихме пет години и пак видяхте какво стана. (Очевидно намекна за мюнхенския атентат срещу израелските спортисти).

– Лично аз нямам друг изход – трябва на 17 август 1977 г. да излъчваме от София…

– Имате изход – напуснете Телевизията! – Мандл е сериозен.

– И това не мога, г-н Мандл. Генералният директор ми е приятел. Не мога просто да си вдигна шапката и да се чупя…!

Карл Мандл мълчи, слушалката пропуква – пак мисля, че е затворил. След секунда със заглъхнал глас:

– Разбирам… Разбирам! – нещо мисли. После изведнъж изстрелва, сякаш да не се разколебае – Ще ви пратя цялата документация и специално приложението за сигурността, в което има отчет и поуки от злополучния атентат. Утре пращам пакета с куриер. А Вие командировайте двама-трима души при мен, да проиграем на място вашия случай. Апропо – на колко сте години?

– На 39…

– От колко години сте в Телевизията?

– 9 – 10.

– Кой стои зад Вас?

– Как кой, генералният директор…

– Това знам, а над него?

– Никой… Държавата…

– Освен младост, дано имате и шанс! Дочуване!

Моите заместници около заседателната маса са се умълчали – те едва сега разбират залога. Викам шефа на протокола.

– Международни паспорти с българска изходна виза и входни визи за ГФР. Заминават първият зам. Петър Долапчиев и директорът на ТВЦ Русе Енчо Еневски. Наша командировка 11 дни в дойче марки, самолетни билети до Франкфурт. Телекс до господин Мандл с молба за хотелска резервация за нашите. Това е. Действай!

От тези луди времена в архива ми и днес са запазени четири подвързани томчета със стотици машинописни страници,