ПРЕСКОК НАД ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА

– Имате Германия, ЦДФ – тяхната втора програма (ZDF). Те са координирали предаванията от Олимпиадата в Мюнхен с излъчванията за Евровизия. На телефона е ръководителят на отдела за координация, г-н Карл Хайнц Мандл. Ще говорите ли с него?

По стадионите и спортните зали бяха разставени десет български, и наетите от Полша и Румъния ПТС-а (подвижни телевизионни станции), с общо над 70 стационарни камери и около 300 души персонал към тях. Тази огромна гвардия работеше на няколко смени по 20 часа в денонощието. Наложи се да открием и две собствени автобусни линии, които се движеха денонощно между Телевизията на „Сан Стефано“ и Националния стадион, зала „Универсиада“, зала „Фестивална“, тенис кортовете в Борисовата градина, плувните басейни, Парк хотел „Москва“ и „Плиска“.

Стиковането не беше проблем – техническият директор Николай Антонов и нашите водещи инженери – инж. Симеон Ценов, инж. Добри Михайлов и инж. Иван Ковачев, и без това всекидневно работеха заедно с Управлението на Съобщенията за телевизия и радио, което разпространяваше нашата телевизионна програма за цялата страна.

Спомних си и споделих с генерал Шопов и друга история за шведската телевизия, която ми разказа един колега на поредната сесия на Интервизия в Тампере (Финландия). При едно височайше чуждоземно посещение, мисля в Стокхолм, спецчастите получили секретна информация от партньорска служба, че някъде по трасето на кортежа е поставен мощен взрив, който ще бъде задействан при преминаването на автомобила на видния гост.

Организационната практика по време на Универсиадата за активно общественото съдействие на Телевизията след това показваше своята ефективност повече от 10 – 15 години и при други крупни международни прояви – например Театъра на нациите (1982 г.), Детската асамблея „Знаме на мира“ (от 1979 до 1989 г.), Юбилейната ХХIII Генерална конференция на ЮНЕСКО (1985 г.), и други крупни мероприятия в България. Не знам какво стана след 1989 година.