режисьори, художник-постановчици, режисьори на пулт и оператори, екипите на ПТС, директори продукции и организатори, още и още десетки професионалисти, без които не може да има и секунда телевизионен сигнал. Затова етажите на телевизиите не са само пети или десети, а много, много повече…
През 1978 г. в Българската телевизия вече работеха няколко хиляди телевизионери (мисля, че бяха около 4000). А как в движение се обучаваха толкова нови репортери, оператори, режисьори, техници, тонрежисьори, ТВ икономисти и още десетки други телевизионни специалисти…
През седмото десетилетие на миналия век започнахме и златните години на високопрофесионалната българска телевизионна публицистика. Увеличиха се емисиите на новините, тежките аналитични програми се поеха от блестящи, запомнени и до днес, политически коментатори на „Панорама“, „Светът в действие“, „Гледища“, „Барометър“, и т.н. Стартира „Всяка неделя“.
Излъчвахме над 300 игрални филма годишно, от които няколко десетки български. Детската, образователната и учебната програма беше над 18%. Спортът заемаше 21%, а новините и публицистиката 23%. Имаше и 100 часа Телевизионен театър, който беше очаквано събитие от българите в понеделник вечер. Имаше и „Златния Орфей“ (Слънчев бряг), и „Мелодия на годината“ (Велико Търново), „Златната ракла“ (Пловдив), „Златната антена“ (Сандански), Международен балетен конкурс във Варна, „Мюзикхол“, „Студио „Х“, „Минута е много“, и други, и други музикални и развлекателни програми, които заемаха една пета от телевизионното време…
Подвижните телевизионни станции (ПТС) и репортажните телевизионни станции (РТС) се увеличиха седем пъти – от две на петнадесет, почти изцяло цветни и с пълен набор спецефекти, с най-модерни камери и системи.
Телевизията по времето на Славков успя да стане голяма телевизионна фамилия.
Всичко това е било НЯКОГА!
