А така наречената „българската страна“ сега трябва да мисли какви ще ги прави оттук нататък, при вече ясно очерталата се заключителна ситуация. И как ще се оправдава пред Началството и за случилото се в Париж, и за бляскавите служебни характеристики на Костов:
…Изобщо… той винаги е бил оценяван като умен и способен журналист, умеещ да създава връзки и да получава ценна информация за политически събития и лица, които са представлявали интерес за разузнавателната служба.
…Верен на режима в страната не с думи, а с дела. Не само с журналистическата си дейност, а като агент и изключително продуктивен разузнавач.
И вече десетилетие по-късно началниците му признават:
…С тази своя дейност Костов много помогна за ускоряването на края на предишната система…
Но тогава, през юлските дни на 1977-а, Сашо Стрезов, началник на канцеларията на министъра, все по-често е в ЦК, самият министър Младенов тука вече въобще не се мярка, генералите все по-дълго са в своите управления, петолъчката мълчи…
