Моделът „Костов е наш, не може да бъде предател – той е отвлечен или упоен“, колкото наивен и да беше, се превърна в основна водеща линия на всеобхватния пропаганден отпор. Лесно беше да обясниш бягството към „свободния свят“ през граничната бразда, например на две бедни момчета от Ардино, които никой ни знае, ни познава. И съвсем друго – на известния журналист Владо Костов, изчезнал от центъра на Париж (с жена и две деца). И то отколешен активен член на БКП. При това не от недоимък, а с кореспондентска заплата от няколко хиляди френски франка, служебно пежо и държавна квартира край Айфеловата кула…
Започна най-мощната медийна кампания за извънредни случаи след отвличането на турските самолети през пролетта и есента на 1972 г. Организираха се телевизионни предавания и интервюта с близките на побегналите, пишеха се и се четяха в ефир като извънредни съобщения писма до президенти и световни медии.
Българската телевизия вечерта на 9 юли проведе телефонен разговор със съветника във френското посолство в София Албер Павек.
